Думи за прошката на теолога Тотю Коев (1928 - 2006), изявен

Думи за прошката на теолога Тотю Коев (1928 - 2006), изявен професор по Догматическо богословие и Инославни изповедания, първи декан на Православния богословски факултет на Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “, основен редактор на списание „ Духовна просвета “ (1981 - 2006 г.).

Проф. Тотю Коев (1928 - 2006)

╫ Простено - прости!

Още в дълбока античност Православната черква е открила и утвърдила разнообразни средства, посредством които да подкрепя своите членове по пътя на тяхното духовно възрастване и нравствено рационализиране. Едно от тези средства е взаимното опрощаване. Църквата годишно отрежда един неделен ден, в който приканва всички към взаимно прощение. Това е така наречен Неделя на всеопрощението, след която стартира Великият пост.

В деня на всеопрощението, преди да седнат на заговезната софра, православните християни посещават вечерното свещенодействие в храма: там слушат затрогващи църковни песнопения; вглъбяват се в себе си; вършат преценка на връзките си към родители, деца, близки, другари, познати и колеги; чуват посредством словото от амвона божествения апел да простят на всички всичко (с което те умишлено или неумишлено са ги огорчили, оклеветили, охулили), да им подадат ръка с братско възприятие и да ги помолят и те да простят на тях.

Осъзнали величието и тайнствеността на момента, почувствали силата на всеопрощението, в братска прегръдка шушукат: „ Простено-прости! “ Този миг е в действителност прочувствено извънредно богат. „ Простено-прости! “ ще рече, че първо ти прощаваш на този, който те е наскърбил, охулил, оклеветил, и едвам тогава молиш него и той да стори същото. Когато и двамата създадат това откровено, на душите олеква, сърцата се стоплят.

Човекът по природа е предназначен към нравствено съвършенство. В това е смисълът на неговия земен живот. Нравственото съвършенство се реализира с старания и напрежение на волята, тъй като греховната щета на човешката душа е дълбока. Тя обгръща мозъка, възприятието и волята, обгръща изцяло индивида. Грехът по своята същина е упорствуване на Божия закон, на Божията воля. А на него сме подвластни всички.

Именно прегрешението със своята противоестествена същина може да наруши и фактически нарушава духовната връзка сред хората. Съзнаваме или не, само че греховете ни към нашите ближни, към другите, с които сме в персонални или публични взаимоотношения, са доста. Поради това и отговорността ни пред тях е огромна. Често пъти ние оскърбяваме другите, несправедливи и неискрени сме към тях, мамим ги умишлено или неумишлено, сътворяваме им пречки в живота, оклеветяваме ги персонално и публично, нанасяме им тежки душевни рани.

Обикновено ние добре виждаме греховете на другите, а своите (често пъти по-големи) не виждаме, тъй като себелюбието, горделивостта и злобата са ни завладели. Иисус Христос назовава двуличник всекиго, който вижда слабостите и грешките на другите, само че не вижда личните си грехове. Да съдиш другия е елементарно, а да съдиш самия себе си е мъчно. Необходимо е на първо място да извършиш най-тежкото, тогава без доста старания ще извършиш лекото. Ако това житейско предписание се изпълняваше от всички, на земята би настъпил златен век.

Взаимното помилван е един от пътищата, който води към така мечтания от всички ни златен век. В тази връзка да спомним думите на Фьодор Достоевски, че с цел да простиш, би трябвало да схванеш, а схванеш ли - не можеш да не простиш. Какво ще рече да схванеш? - Ще рече да вникнеш в мисълта на другия, да надзърнеш в неговото „ аз “, да схванеш подтиците му за една или друга негова постъпка, да се поставиш на негово място, да погледнеш на себе си и на другите през неговите очи. Успееш ли да сториш това откровено и всецяло, тогава в лицето на другия ще видиш себе си и мярката към другия ще приложиш към себе си. А това ще рече, че си го схванал. Разбереш ли другия, поставяйки се на негово място, не можеш да не му простиш. Прощавайки на другия, все едно прощаваш на себе си. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.

Живеем в мъчително време. Нервите ни са опънати до край, огрубяхме и забравихме вековни християнски полезности, всеки търси виновността за това у другите. Не е ли време да отворим ушите си и изключително в деня на всеопрощението да чуем Божия апел: бит и прощавай! На това ни учи самичък Иисус Христос, Който споделя: „ Ако простите на индивидите съгрешенията им, и вам ще елементарни небесният ви Отец “ (Мат. 6:14).

Бог е великодушен. Неговата обич е безгранична. Нека се опитаме да вземем парченце от нея. Тя ще стопли вледенените ни сърца, ще контролира връзките ни един към различен. Нека извиним на всички всичко в името на любовта. Да си извиним взаимно в Божия храм, в нашите домове, на работните си места. Това ще бъде повод за нов нравствен напредък и нов принос към насладата на общото помиряване. И дано не забравяме, че прегрешението отчуждава хората един от различен, а прошката ги сближава и побратимява.

Източник:
Снимка: Проф. Тотю Коев (1928 - 2006)